Интервю за БГ Толкин форум

Ето и обещаното интервю с Miro по повод излизането на дебютния му роман. Взех го по чата и ми беше много интересно да си поразпитам този бъбрив интелигент. Надявам се да разберете повече неща за книгата, света му и самия него от отговорите, които той ми даде. Приятно четене

F: Чувстваш ли творческият си потенциал разгърнат в дебютния си роман "Дъщерята на Огъня"?

М: Чак разгърнат не. Чувствам, че е развит в много силна степен. Но знам, че има какво още да усъвършенствам и развивам. Засега това е една добра основа, на която се надявам да стъпя. Все пак 4 години труд и писане малко или много са довели до създаването на един стил. По него има още да се работи, но важното е че основните идеи за света ми са заложени. Което е важно за всеки един литературен свят и автор.

F: Запознай ни със самото написване на книгата. Обмисляна дълго ли е или идеите идваха спонтанно?

M: Ще започна от там как се роди идеята за самата книга. Това беше в един горещ ден на лятото на 2000 година. Тoгава внезапно си зададох въпроса какво ли ще бъде ако се напише книга с главен герой жена. След това измина годината и в началото на 2001 г. вдъхновението ме връхлетя - след като видях рисунката, която направи на Серена един приятел. Започнах да пиша и така измислих първия разказ [първоначално книгата е замисляна като цикъл от разкази с обща героиня- бел. Fairy]. Но впоследствие, почвайки да пиша, установих, че е прекалено добра историята и идеите много да се свърши толкова бързо. А и непрекъснато се раждаха нови и нови идеи. В разговори с приятели, както си вървях по улицата, ми хрумваше нещо, на което после му търсех мястото. Така именно в един такъв приятелски разговор се роди образа на Веан - любимият на Серена. Но самите идеи не са нищо, ако не се обмислят в даден момент. Понякога не съм писал дни, докато се опитам да изчистя дадена ситуация или да вържа определени събития. Но после като седнех и не ми се ставаше от пишещата машина.

F: Пишел си на машина?

M: Да, и подлудявах майка си.

F: Какво е творческото ти кредо ?

M: Странен въпрос. Никога не съм си поставял някаква цел или прочие. Почнах да пиша заради самото писане, заради удоволствието да създавам вълшебни светове и създания, да се отдам на нещо, което ми доставя удоволствие и което си беше един вид бягство от действителността. Ще излъжа ако кажа, че влагам някакъв специален смисъл. За мен е важно историята да се харесва, и аз да се чувствам добре докато я пиша.

F: Книгата ти имитира ли твоя собствен въображаем свят?

M: Не точно. Не отричам, че известна част от нещата са такива каквито ми се искат да бъдат. Но книгата е сама за себе си. Всъщност да го кажем по друг начин - създавайкия нея и моя приказен свят, аз на практика си живея в тях от време на време И се чувствам страхотно. Иначе избягвам да предавам личните си емоционални чувства в произведението. Това е така, защото когато почвах да пиша, го правех точно за да избягам от подтискащата и нелицеприятна действителност около мен. В разказите открих спасителното островче за себе си. Там всичко е красиво, изчистено и на моменти доста идеализирано. Особено любовта. За което немалко са ме покритикували.. Но пък нали повечето хора мечтаят за съвършенната любов, за Любовта от приказките. И аз им я показвам в тази най-голяма приказка, която съм писал.

F: В романа се съчетават фикционални, фантастични и митологични (включително и български) образи. Защо избра това многообразие ?

М: Образите си дойдоха от само себе си, в процеса на писането на книгата. Това едно. От друга страна аз не съм върл привърженик на твърдо наложените фантастични същества от западните автори. Не че при мен ги няма- напротив - в романа, а и по-общо в целия ми свят се среща почти всичко що щъка под слънцето. И още различни същества, които нямат имена или не са споменати. Един истиски фантастичен свят е пълнокръвен, когато е изпълнен с живот, много живот. А моят е точно такъв. И надявам се да имам възможност да го покажа един ден с друга книга или произведения от него. Българските митологични създания са намесени по простата причина, че донякъде са ми слабост. Те не са много. Но определено са едни от най-красивите - например самодивите. Те засулжават достойно място според мен във фентъзи пантеона. Затова и именно избрах драконовия народ да се появи от самодива и дракон. Едното създание е носител на красотата и хармонията, драконът е носител на силата, мощта и първичното.

F: Да поговорим за Серена. Трудът ли е 'опитомявал' 20 години драконовата й кръв ?

M: Не! Трудът няма нищо общо в случая, както и това че е тъкачка. Драконовата кръв си е драконова кръв. Просто през годините тя е набирала сили не се е била пробудила още. Чакала е, така да се, каже катализатора, който ще я накара да покаже своята сила. И той се появява в лицето на жестоките наемници. Гледката на мъртвото и семейство, разрухата и опустошенията разпалват в сърцето на Серена страх, гняв, желание за отмъщение. И неукротимата драконова кръв откликва на зова й. Разбира се силата на драконовата кръв е твърде голяма, а у предците на Серена тя твърде дълго е тънела в сън. Затова и на младото момиче тепърва му предстои да открива себе си, да опознава силите си и способностите си.

F: Мислиш ли, че в някое момиче наистина може да се крие дъщеря на огъня? И ако да - как, според теб, това трябва да се разбере?

M: Труден въпрос! Не знам доколко отговора ми ще бъде и точен. За мен Серена е един идеализиран образ - поне до този извод стигнах, пишейки историята. Не че не ми се иска да срещна някой ден момиче като нея, но прекалено е съвършена. Колкото до това дали в някое момиче може да се крие дъщеря на огъня - да може и да има. Поне в преносен смисъл - огнен нрав и загадъчност, нежност и тайнственост,чувственост и безкрайна доброта. Всички тези качества, според мен, са не по-малко силни вълшебни оръжия от драконовата кръв на Серена. Магията се крие вътре в самия човек, и по-този начин може да се каже, че всеки малко или много е магьосник. А аз казвам, че животът е приказка - най-красивата и истинска. Разбирането дали някое момиче е дъщеря на огъня, пак казвам, би било трудно. Но ако едно момиче се отъждествява с Дъщерята на огъня от моя роман - това би било страхотно. Значи то осъзнава колко е специално самото то, открило е нещо общо, нещо което го е докоснало в книгата. И ако това наистина се случи, аз ще бъда безкрайно доволен, защото макар и мъничко съм успял да дам нещо от себе си дори на хора, които не ме познават.

F: Серена не избира сама съдбата си. Защо избра като водещо чуждото вмешателство?

M: Защото понякога дори и най-доблестният, най-справедливият и надарен с най-големи достойнства човек на този свят има нужда някой да го сръчка и да му каже дори и най-дребната дума, за да му даде уверенос.Серена е твърде специална и точно затова на нея не й е позволено да избира. Онова, което и предстои да свърши е твърде важно, за да си позволи лукса да бъде например тъкачка. В този случаи героите се явяват в известна степен лоши. От друга страна те са тези, които помагат на Серена да усети драконовата кръв, дават и надежда и шанс за нов живот, връщайки я почти от прага на смъртта. Може да се каже, че времето, прекарано от Серена в Дома на героите, е време на преосмисляне на живота й, на промяната, която всеки един човек преживява в определен етап от своето развитие. Голямата промяна в случая. След напускането на Дома на героите Серена престава да бъде тъкачка (и макар че в сърцето си остава завинаги едно ранимо и чувствително момиче), тя постепенно се превръща в ярка и силна личност, която започва да увлича хората около себе си, променяйки не една съдба. И точно в това именно е силата и очарованието й. Не толкова в меча или драконовата кръв, а в способността й да въздейства на околните - да внася хармония и мир

F: Къде да търсим посланието ти: дали в това да развием даденото, което сме наследили или в това, че трудностите ни даряват с неподозирани качества и каляват личността ?

M: Човек трябва да е това, което е - един малък уникален свят. Онова, което сме наследили е ценно и не бива да го губим, а да се стремим да го усъвършенстваме. Защото щом ние дадено явно има защо, има си предопределение и цел. А трудностите и изпитанията, които ни поднася животът, наистина дават на човек много, учат го на най-различни неща и допълнително го обогатяват. Затова и смятам, че и двете са еднакво ценни и важни. Ако аз не се бях захванал упорито с писане - качество, което открих, че притежавам съвсем случайно - и ако не бях се сблъскал с всички перипетии, свързани с тази книга, аз никога нямаше да стигна тук. Но трудностите само ме накараха още по-упорито да се хвърля в борбата, а желанието да пиша, да се развивам непрекъснато не е угаснало и до ден днешен в мен. И се надявам това никога да не стане.

F: Ти си великолепен разказвач и имаш подробни познания по всяка област от живота. От кои автори си се учил ?

M: От много! Няма да конкретизирам, защото не мога да ги изброя всичките! Само ще кажа, че страшно много обичам да чета книги. И макар че в последно време - от около 2-3 години, се занимавам основно с фентъзи литература, то през ръцете са ми минали страшно много книги от различно естество. Приключенски, криминални романи, трилъри, исторически.. - списъкът е дълъг, а авторите безброй . И лека-полека когато човек започне да пише и ако разполага с богат фонд от думи и идеи, които са породили различните произведения у него, в един момент открива, че има страшно много начини да се опише дадено нещо, богати възможности и то по начин, че да стане красиво. Аз си признавам, че описанията понякога са ми малко слабост Но има защо - колкото по-детайлно според мен е описана дадена картина или ситуация, толкова по-вълнуващо е за читателя и толкова по-голяма възможност има той да преживее историята, така както я виждам аз във въображението си. И въпреки че думите са сила, страшно съжалявам, че така и не се научих да рисувам. Колкото до познанията от всяка област на живота - е това е прекалено голямо ласкателство. Има области, в които хич ме няма, но пък никой не е съвършен. Например научна фантастика ..

F: Един последен въпрос: какво не успя да кажеш с тази книга? [тук си сменям ника на Serena - името на главната героиня в романа]

М: Поласкан съм, че използваш този ник Това е най-трудният въпрос. Онова, което не успях да покажа с книгата беше цялата пълнота и красота на моя вълшебен свят. Но поне се радвам, че дадох шанс и възможност на повече хора да се докоснат до него, да преживеят приключенията на Серена. Какво ще последва и дали този свят ще продължи да живее и да радва читателите, ще решат самите те. Аз просто отворих една вълшебна врата. Сега трябва само да има смелчаци, които да минат през нея.

F: Благодаря ти, Миро. Пожелавам ти творчески успехи и бла-бла :Р

M: Мерси

Ревю за книгата в Шадоуданс

Заглавие: Дъщерята на огъняАвтор: Мирослав ПоповИздател: Авангард - РусеРевю: Гибли Доста се чудих как да започна това ревю. Накрая реших, вместо да се впускам в разсъждения на тема може ли млад българин да напише добро фентъзи и да го издадат с успех, просто да пиша за самата книга, защото тя е достатъчно добра. Не искам да звуча твърде ентусиазирано, книгата си има и недостатъци, за които ще спомена по-долу, но като цяло е приятна изненада за скептично настроения към нашите автори читател. Историята е за вълшебни камъни, разпръснати по света, и момиче с древна драконова кръв, което трябва да ги открие и събере, за да попречи на злото. Изглежда стандартна, но всъщност книгата се чете леко и е далеч от скуката. Интриги, приключения, чист екшън, малко любов... от всичко по малко, без да се прекалява и с досатъчно вкус. Светът е интересен и по мое мнение съчетанието на познати елементи е оригинално и реализирано добре. И, както се казваше във вица, има атмосфера :) По нещо ми напомня на Шалион – спестена е епиката за сметка на реалистичността на всекидневието, но магията все пак я има. Не на последно място сред добрите страни на книгата е фактът, че главното действащо лице е жена и на преден план имаме повече ярки женски образи от обикновено. Асоциацията, която неизбежно се натрапва, е с патките (при липса на по-добра прилична дума) от Колелото на времето, само че за щастие на читателя дамите в Дъщерята на огъня имат мозък в главите си и са интересни персонажи. Това важи за всички герои и по този показател книгата ми направи много добро впечатление. Нито един не се слива с останалите, всеки е достатъчно ярък и привлича вниманието със собствена индивидуалност. Освен това авторът се е справил достатъчно добре в разкриването на характерите и мотивите им. Психологизмът не е като при руските класици, но за фентъзи е на достатъчно високо ниво. Искам да кажа две добри думи и за стила, който ми хареса (особено диалогът и хуморът тук-там), и за особената кинематографичност на книгата – имам предвид не само, че от нея би се получил чудесен приключенски филм, а и че повечето моменти си представях много ярко, което не винаги ми се случва и според мен е показателно за качествата на четивото. Много е важно да се отбележи и че книгата е написана стегнато, без никакво развлачване, което е само плюс. Дотук с похвалите, време е да извадя сатъра: книгата има един голям (според мен) недостатък и това са допуснатите граматически грешки. В целия текст всичко, което напомня подчинена част на изречението (простете за липсата на по-точен термин, но и аз твърде отдавна съм учила български), е оградено със запетайки и погрешно поставените изобилстват. Тъй като по принцип повечето грешки ми се набиват в очите (освен моите грешки, разбира се), ми беше много трудно да се абстрахирам от това. В началото дори имах проблеми да се съсредоточа в написаното. В крайна сметка свикнах и престанах да обръщам внимание, но е наистина жалко, защото е можело да се избегне, а текстът сам по себе си е добър. Другият “проблем” е, че част от историята всъщност не намира очаквания завършек. Големите събития в книгата подсказват много повече от финала, който е твърде отворен – но в крайна сметка и така става.

Плюсове:

+ Историята и атмосферата.

+ Интересен женски персонаж.

+ Напомня приключенски филм.

+ Не е развлачена.

Минуси:

– Многото грешки.

– Неразвързаните завръзки.

Две критики, които се основават по-скоро на субективното ми възприятие и затова не ги смятам за сериозни:

+/– на външен вид един от героите прилича на един друг любим мой персонаж, който се облича в черно и сребърно.

+/– гладиаторският епизод много ми напомни на филма на Ридли Скот.Като цяло: книгата ми хареса и макар да не съм капацитет в областта на фентъзито, а твърде скромен читател, бих я препоръчала :)

Оценка: 7.5/10 Гибли