Как се издава книга в България!

В последните дни много приятели и познати, на които показвам книжката си ми задават въпроса - Как стана това, как се издава книга и прочие.

Затова в редовете по-долу ще ви разкажа по-подробно затова - издавенто на българска книга.

Първото условие, което е най-важно за да издадеш е да си достатъчно луд и упорит. Нарочно слагам двете под общ знаменател, защото ако не си луд няма да се захванеш да пишеш /казано в най-добрия смисъл на думата/, а ако не си безкрайно упорит и храниш надежди колкото безумни и да са, че книгата ти ще види бял свят един ден няма изобщо да успееш.

Както неведнъж съм казвал в началото не вярвах, че книгата ще излезе. Пишех в голяма степен за удоволствие. Но благодарение на много хора, които ме сръчкваха от време на време и казваха, че от това можело да излезе книга аз продължавах напред.

Предполагам, че горите от любопитство да разберете как наистина се издава книга, затова спирам с празните приказки.

Един от въпросите е свързан с финансирането на продукта. Всъщност то това е май най-важния въпрос. Обикновено повечето български автори, които издават книги се самофинансират. Това е масово наложила се практика, поради факта, че българските издатели гледат с подозрение и неверие на родната литература.

Аз естествено нямах тази възможност - сам да издам книгата си и затова потърсих другия вариант - да си намеря достатъчно луд колкото мен издател, който да издаде книгата.

Е сигурно щях и да си търся досега, ако един приятел, който тепърва започва да се занимава с издателска дейност не реши да пробва с моя ръкопис. Всъщност той реши да заложи на българското за нчало и така аз се захванах да дооформям и коригирам ръкописа.

Та сега както се казва двамата с него сме сложени на топа на устата. Тази моя първа книга ще покаже дали той след това ще продължи да се занимава с тази дейност, а аз дали ще продължа да писателствам. Пак казвам всичко зависи от читателите. Ако те ни харесват добре, ако не... излишно е да споменавам какво следва нали.

Относно въпроса дали съм продавал ръкописа - тук нещата не стоят толкова просто. Като продукт на авторското право той си е моя собственост. Аз само преотстъпвам определен вид права върху него за определен срок.

Например в случая съм отстъпил права за три години, но при това си запазвам правото да ползвам ръкописа както реша и самия аз - това се нарича неизключително право. В смисъл, че давам право на издателя да го издава за този период, колкото пъти иска, но и аз мога да решавам какво да правя с него. Дори да го давам на други издателства :) Не че такива се очертава да се появят :)

В договора помежду ни се уреждат и прочие други нещица като например едно символично възнаграждение за труда ми, договарянето на което е предмет на специален договор. и което ще стигне колкото да почерпя приятелите и познатите за книжката :) Но не парите са важни в случая. А самото усещане че имам книга :)

От писане в България не се забогатява :) Поради което аз не си правя илюзии, че ще се изхранвам с това. Стига разбира се да не стане някое чудо. Но като реалист знам, че чудесата съществуват само в приказките и книгите от жанра фентъзи :) Живота в България е много по-груб, жесток и нелицеприятен. Затова и мнозина бягат на запад, към далечните северноамерикански щати. :)

Кой знае ако бях там книгата можеше да стигне и до Холивуд :)

Та както казах не храня особено големи надежди, че ще прокопсам много с писане. Но пък и не мисля да се отказвам лесно. Щом успях да издам тази книга, може да се появи и втора след време. Човек е длъжен да опитва.

На онези, които решат да се пробват в писателското поприще пожелавам успех. Трудно е - адски много трудно, но чувството когато усетиш между пръстите си страниците на книгата е неописуемо, а сърцето ти се изпълва с огромна радост. Защото знаеш, че си създал нещо уникално, нещо което ще остави макар и мъничка следа след теб.

Поздрави на всички и до скоро.