Интервю за Цитаделата!

1 Здравей, Миро, радвам се, че се съгласи да дадеш интервю за “Цитаделата”. Стандартния въпрос, с който почвам е кога се запали по жанра фентъзи?

Здравей! И аз много се радвам, че имам възможността да дам интервю за едно от най-посещаваните електронни списания в българското фентъзи пространство.
По жанра фентъзи се запалих още като ученик – може би някъде около 4 -8 клас. Първия ми сблъсък с него бяха филмите за Конан Варварина и разбира се магичния филм приказка „Уилоу”. Немалка роля изиграха и комиксите в „Дъга” за Билбо Бегинс и Властелина на пръстените.
Никога няма да забравя първата си истинска фентъзи книжка, която прочетох. Това беше едно малко сборниче с разкази за Конан. Излишно е да казвам, но от него ден мрачния кимериец се превърна в един от любимите ми герои.
Малко по-късно вече като ученик в техникума започнах да си търся различни книги на съответната тематика. Тогава не се намираха много. Издателствата все още залагаха на доказала се литература – класически приключенски романи, криминални и прочие. Но постепенно взеха да се появяват и фентъзи книжки. „Хобитът”, „Властелинът на пръстените”. Излезе дори и „Уилоу” – книгата по едноименния филм. Когато се озова в ръцете ми бях много щастлив. Тази книга сигурно съм я чел и препрочитал поне около 15 пъти J


2 А кога започна да пишеш?

Захванах се с писане през 2000 год. „Виновника” да пропиша и до ден днешен си остава Тери Пратчет с неговата книжка „Интересни времена”. Когато ми попадна в ръцете просто бях очарован от начина, по който описва Света на диска. И след като я прочетох си зададох въпроса, защо да не седна да пробвам и аз да пиша.
Така в един ден хванах пишещата машина, сложих бял лист и започнах да пиша. За два часа и половина се роди „Приказка за дракона Флоуъренгоу” – моята първа история по моя свят. Самия аз бях изненадан колко леко се е получила. И веднага се захванах да пиша нови истории J


3 На пазара скоро излиза твоя книга – “Дъщерята на Огъня”. Разкажи нещо повече за нея.

„Дъщерята на Огъня” е един вълшебен роман, разкриващ на читателите част от моя свят – който е доста огромен след последната дискусия за него с въображението ми J.
Сюжета е класически – Серена – млада и красива жена – носителка на драконова кръв е избрана за съдбовна мисия от Великите герои. Тя трябва да издири и събере седем вълшебни камъка, за да могат да бъдат прогонение едни ужасяващи орди зверове от света на хората.
В тяхното търсене тя се среща с много нови приятели, и разказвайки историята за нейните приключения аз разкривам пред читателите красотата и магията на моя свят Ирионкана.
Онова върху, което предимно акцентира книгата е развитието на главаната героиня и пробуждането на древната и драконова кръв. Като потомка на легендарния драконов народ – в нея са стаени сили, които чакат искрата за да пламнат в изпепеляващ пожар.

4 Защо избра жена за главен герой?

Избрах жена за главен герой, защото ми се видя нестандартно и оригинално. В повечето фентъзи-романи главните герои са мъже – Конан Варварина, Фродо от Властелина, Белгарион от „Белгариадата”, Пъг и Томас от „Сага за войната на разлома”... Списъка може да продължава до безкрай.
В прекалено малко произведения – поне които аз съм чел централното действащо лице, около което се върти всичко е жена.
От друга страна не мога да не отрека, че си беше предизвикателство да пиша за женски персонаж. Доколко съм успял ще се разбере тепърва.


5 Да се върнем малко по-назад, за разказа ти в сп. “Фентъзи Фактор”. Той беше един от най-любимите на читателите. Как го написа и липсва ли ти списанието?

Малко по-нагоре отговорих как съм написал първия си разказ – „Приказка за Дракона Флоуъренгоу”. Тук му е мястото да кажа, че когато го пратих в списанието, не възлагах много големи надежди да го видя J И когато излезе веднага във следващия брой бях много приятно изненадан J Даже си спомням, че го носих на дипломирането си в университета да се хваля на колегите.
Що се отнася до „Фентъзи Фактор” – Да, списанието страшно много ми липсва. То беше много добре направено като продукт, интересно и даваше възможност за изява на млади български автори. Никога няма да забравя, че тръгнах от него, и че именно то ми даде тласък да продължа да пиша.


6 В “Звяр Незнаен” написа много добър разказ по български мотиви, нещо, което рядко излиза сполучливо. Защо се реши да рискуваш?

Всъщност историята в началото не беше писана за сборника „Звяр незнаен”, а за конкурса Таласъмия. Но нещата се объркаха и аз не можах да я пратя навреме. Впоследствие като научих, че се събират материали за „Звяр незнаен” реших да си пробвам късмета. Много съм радостен, че ме включиха.
Що се отнася до историите по български мотиви, не съм съгласен, че рядко излиза нещо сполучливо. Още в „Фентъзи Фактор” имаше страхотни разкази на тази тем – „Какавидата”, „Звярът” , „Три синджира роби” на Йоан Владимир. Впоследствие и други автори се ориентираха към българска митология и истории по фантастични сюжети от нея.
В самия „Звяр незнаен” имаше няколко произведения подобни на моето.
На мен по принцип ми доставя удоволствие да пиша по българска митология. Открих го в мига, в който написах „Тайната на мечето усое”. Малкият проблем е, че тези истории се пишат много трудно. Може би защото западната литература ни залива отвсякъде и се е получило така, че познаваме по-добре чуждите митологии и светове, отколкото своите собствени. Но винаги когато имам настроение и желание пиша.
След „Тайната на Мечето усое” съм писал още няколко неща по българска митология: „Ключът”, „Медок и Самодивата”, „Съзидати словес” – съвместен проект с една много добра позната.
Смятам, че за в бъдеще предстои да се пишат много интересни по българските митологични истории. Просто е нужно малко повече време писателите да минат на родна вълна, или да се престрашат и да опитат в тази област.
Риск винаги има, но нали точно това е вълнуващото J

7 В разказите си често пишеш за различни вълшебни същества. Имаш ли любимо?

О, да!
Сред фантастичните същества имам много любимци – феникси, еднорози, джуджета. Но определено палмата на първенството държат драконите. Могъщи, независими, страшни и безкрайно мъдри. Те са господарите на небесата и на земята. Затова и по тази причина във вените на Серена тече драконова кръв, а историята в романа се развива около нея, и около други носители на тези сили.


8 Като, че ли напоследък българското фентъзи се засилва. Сега излиза твоя книга, миналата година “Да надбягаш съдбата” определено стана хит, а има и доста други добри творби. Смяташ ли, че започва тенденция? Имаш ли любими наши автори?

Искренно се надявам в скоро време българското фентъзи да се превърне в масово явление и да започне да завоюва все по-голям дял от българския фентъзи пазар. Разбира се това няма да бъде никак леко, предвид все още робуващото схващане, че щом нещо е българско значи не става.
Това последното го казвам с голяма доза горчивина. Но си е факт. Случвало ми се е в разговори с приятели да чувам подобни отзиви относно дадена българска книга. Веднъж обаче си доставих удоволствието да натрия носа на един, давайки му да прочете”Изгревът на викингите”. После му казах, че е писана от българин, и му дадох и други книга.
Там е въпроса, както казах, че българското все още се посреща с недоверие.
Преди да излезе тази книга с моя издател обсъдихме въпроса дали да използвам псевдоним, или не. В крайна сметка решихме да си изляза с нормалното си име J , пък каквото сабя покаже.
Относно любими български автори – да имам. При това не са само в жанра фентъзи. Някога много обичах исторически романи и ми харесват произведенията на Вера Мутафчиева, Иван Тренев – „Завладяването на Медика”, Андрей Гуляшки „Златния век” и още много други.

От българските автори пишещи фентъзи в последните години ми допадат Елена Павлова – основно съм чел разказите и, й нещата които публикуваше в Мегаигра, както и немалко нейни книги – игри, Елена Емануилова, която издаде през 2001-2002 г. „Обетът на седмината”, Йоан Владимир и неговите разкази, Христо Пощаков с „Меч, мощ, магия” – една фентъзи книжка в стил Тери Пратчет.
Разбира се не мога да не отдам дължимото и на Пламен Митрев, който пръв се осмели да пропише за Конан Варварина в България и издаде няколко много добри книжки под псевдоним, които вдъхнаха смелост на мнозина да се опитат да пишат и да излязат на пазара.

Според мен крайно време е българската фентъзи литература да завоюва достойно място на родния пазар.


9 А кои са фаворитите ти сред западните писатели?

На първо място за мен винаги ще си остане Робърт Хауърд – създателя на Конан. Както казах той ме плени още в юношеската възраст и това ще си остане завинаги.
Друг мои любимци са Дейвид Едингс, Реймънд Файст, Дейвид Фарланд също скоро се очертава да се превърне в такъв J
Това не означава, че чета книги само на споменатите автори. Напротив! В библиотеката ми има доста фентъзи романи, чел съм и много от приятели. Но безспорно тези автори са ми любими.


10 Планове за бъдещето? Какво да очакваме от теб в близко време?

Трудно е да се говори за бъдещето, особено когато не знаеш какво ще стане в настоящето. Затова и избягвам да го правя много-много.
Все пак имам идея да напиша може би още една книга за моята жена-воин Серена, и да си пробвам силите с нещо друго – като например фентъзи роман с български фентъзи същества. Това ми е мечта от близо две години, но преди да мина към осъществяването и, ще ми трябва сериозна подготовка. И вдъхновение. Защото без него нищо не се получава.
Само времето ще покаже какво ми предстои да напиша.
И разбира се читателите. Защото ако те не ме харесат, тогава няма смисъл да се занимавам с писане нали така J


11 Харесваш ли нашия сайт?

Да, направен е много добре. И е пълен с интересна и полезна информация. Пожелавам ви да ставате още по-добри и да продължавате да творите.


12 Пожелай нещо на читателите ни!

На читателите пожелавам да не спират да четат и никога да не губят вярата си в магиите и вълшебствата. И винаги да следват мечтите си! Дори и най-шантавата мечта може един ден да се сбъдне.
Моята мечта беше да напиша книга. И ето, че днес тя вече е факт. За мен това си е едно огромно приключение. Пожелавам искрено на всички читатели на това списание, да изживеят своето вълшебно приключение. Чувството е невероятно.

Интервюто взе Александър Драганов