Интервю за БГ Толкин форум

Ето и обещаното интервю с Miro по повод излизането на дебютния му роман. Взех го по чата и ми беше много интересно да си поразпитам този бъбрив интелигент. Надявам се да разберете повече неща за книгата, света му и самия него от отговорите, които той ми даде. Приятно четене

F: Чувстваш ли творческият си потенциал разгърнат в дебютния си роман "Дъщерята на Огъня"?

М: Чак разгърнат не. Чувствам, че е развит в много силна степен. Но знам, че има какво още да усъвършенствам и развивам. Засега това е една добра основа, на която се надявам да стъпя. Все пак 4 години труд и писане малко или много са довели до създаването на един стил. По него има още да се работи, но важното е че основните идеи за света ми са заложени. Което е важно за всеки един литературен свят и автор.

F: Запознай ни със самото написване на книгата. Обмисляна дълго ли е или идеите идваха спонтанно?

M: Ще започна от там как се роди идеята за самата книга. Това беше в един горещ ден на лятото на 2000 година. Тoгава внезапно си зададох въпроса какво ли ще бъде ако се напише книга с главен герой жена. След това измина годината и в началото на 2001 г. вдъхновението ме връхлетя - след като видях рисунката, която направи на Серена един приятел. Започнах да пиша и така измислих първия разказ [първоначално книгата е замисляна като цикъл от разкази с обща героиня- бел. Fairy]. Но впоследствие, почвайки да пиша, установих, че е прекалено добра историята и идеите много да се свърши толкова бързо. А и непрекъснато се раждаха нови и нови идеи. В разговори с приятели, както си вървях по улицата, ми хрумваше нещо, на което после му търсех мястото. Така именно в един такъв приятелски разговор се роди образа на Веан - любимият на Серена. Но самите идеи не са нищо, ако не се обмислят в даден момент. Понякога не съм писал дни, докато се опитам да изчистя дадена ситуация или да вържа определени събития. Но после като седнех и не ми се ставаше от пишещата машина.

F: Пишел си на машина?

M: Да, и подлудявах майка си.

F: Какво е творческото ти кредо ?

M: Странен въпрос. Никога не съм си поставял някаква цел или прочие. Почнах да пиша заради самото писане, заради удоволствието да създавам вълшебни светове и създания, да се отдам на нещо, което ми доставя удоволствие и което си беше един вид бягство от действителността. Ще излъжа ако кажа, че влагам някакъв специален смисъл. За мен е важно историята да се харесва, и аз да се чувствам добре докато я пиша.

F: Книгата ти имитира ли твоя собствен въображаем свят?

M: Не точно. Не отричам, че известна част от нещата са такива каквито ми се искат да бъдат. Но книгата е сама за себе си. Всъщност да го кажем по друг начин - създавайкия нея и моя приказен свят, аз на практика си живея в тях от време на време И се чувствам страхотно. Иначе избягвам да предавам личните си емоционални чувства в произведението. Това е така, защото когато почвах да пиша, го правех точно за да избягам от подтискащата и нелицеприятна действителност около мен. В разказите открих спасителното островче за себе си. Там всичко е красиво, изчистено и на моменти доста идеализирано. Особено любовта. За което немалко са ме покритикували.. Но пък нали повечето хора мечтаят за съвършенната любов, за Любовта от приказките. И аз им я показвам в тази най-голяма приказка, която съм писал.

F: В романа се съчетават фикционални, фантастични и митологични (включително и български) образи. Защо избра това многообразие ?

М: Образите си дойдоха от само себе си, в процеса на писането на книгата. Това едно. От друга страна аз не съм върл привърженик на твърдо наложените фантастични същества от западните автори. Не че при мен ги няма- напротив - в романа, а и по-общо в целия ми свят се среща почти всичко що щъка под слънцето. И още различни същества, които нямат имена или не са споменати. Един истиски фантастичен свят е пълнокръвен, когато е изпълнен с живот, много живот. А моят е точно такъв. И надявам се да имам възможност да го покажа един ден с друга книга или произведения от него. Българските митологични създания са намесени по простата причина, че донякъде са ми слабост. Те не са много. Но определено са едни от най-красивите - например самодивите. Те засулжават достойно място според мен във фентъзи пантеона. Затова и именно избрах драконовия народ да се появи от самодива и дракон. Едното създание е носител на красотата и хармонията, драконът е носител на силата, мощта и първичното.

F: Да поговорим за Серена. Трудът ли е 'опитомявал' 20 години драконовата й кръв ?

M: Не! Трудът няма нищо общо в случая, както и това че е тъкачка. Драконовата кръв си е драконова кръв. Просто през годините тя е набирала сили не се е била пробудила още. Чакала е, така да се, каже катализатора, който ще я накара да покаже своята сила. И той се появява в лицето на жестоките наемници. Гледката на мъртвото и семейство, разрухата и опустошенията разпалват в сърцето на Серена страх, гняв, желание за отмъщение. И неукротимата драконова кръв откликва на зова й. Разбира се силата на драконовата кръв е твърде голяма, а у предците на Серена тя твърде дълго е тънела в сън. Затова и на младото момиче тепърва му предстои да открива себе си, да опознава силите си и способностите си.

F: Мислиш ли, че в някое момиче наистина може да се крие дъщеря на огъня? И ако да - как, според теб, това трябва да се разбере?

M: Труден въпрос! Не знам доколко отговора ми ще бъде и точен. За мен Серена е един идеализиран образ - поне до този извод стигнах, пишейки историята. Не че не ми се иска да срещна някой ден момиче като нея, но прекалено е съвършена. Колкото до това дали в някое момиче може да се крие дъщеря на огъня - да може и да има. Поне в преносен смисъл - огнен нрав и загадъчност, нежност и тайнственост,чувственост и безкрайна доброта. Всички тези качества, според мен, са не по-малко силни вълшебни оръжия от драконовата кръв на Серена. Магията се крие вътре в самия човек, и по-този начин може да се каже, че всеки малко или много е магьосник. А аз казвам, че животът е приказка - най-красивата и истинска. Разбирането дали някое момиче е дъщеря на огъня, пак казвам, би било трудно. Но ако едно момиче се отъждествява с Дъщерята на огъня от моя роман - това би било страхотно. Значи то осъзнава колко е специално самото то, открило е нещо общо, нещо което го е докоснало в книгата. И ако това наистина се случи, аз ще бъда безкрайно доволен, защото макар и мъничко съм успял да дам нещо от себе си дори на хора, които не ме познават.

F: Серена не избира сама съдбата си. Защо избра като водещо чуждото вмешателство?

M: Защото понякога дори и най-доблестният, най-справедливият и надарен с най-големи достойнства човек на този свят има нужда някой да го сръчка и да му каже дори и най-дребната дума, за да му даде уверенос.Серена е твърде специална и точно затова на нея не й е позволено да избира. Онова, което и предстои да свърши е твърде важно, за да си позволи лукса да бъде например тъкачка. В този случаи героите се явяват в известна степен лоши. От друга страна те са тези, които помагат на Серена да усети драконовата кръв, дават и надежда и шанс за нов живот, връщайки я почти от прага на смъртта. Може да се каже, че времето, прекарано от Серена в Дома на героите, е време на преосмисляне на живота й, на промяната, която всеки един човек преживява в определен етап от своето развитие. Голямата промяна в случая. След напускането на Дома на героите Серена престава да бъде тъкачка (и макар че в сърцето си остава завинаги едно ранимо и чувствително момиче), тя постепенно се превръща в ярка и силна личност, която започва да увлича хората около себе си, променяйки не една съдба. И точно в това именно е силата и очарованието й. Не толкова в меча или драконовата кръв, а в способността й да въздейства на околните - да внася хармония и мир

F: Къде да търсим посланието ти: дали в това да развием даденото, което сме наследили или в това, че трудностите ни даряват с неподозирани качества и каляват личността ?

M: Човек трябва да е това, което е - един малък уникален свят. Онова, което сме наследили е ценно и не бива да го губим, а да се стремим да го усъвършенстваме. Защото щом ние дадено явно има защо, има си предопределение и цел. А трудностите и изпитанията, които ни поднася животът, наистина дават на човек много, учат го на най-различни неща и допълнително го обогатяват. Затова и смятам, че и двете са еднакво ценни и важни. Ако аз не се бях захванал упорито с писане - качество, което открих, че притежавам съвсем случайно - и ако не бях се сблъскал с всички перипетии, свързани с тази книга, аз никога нямаше да стигна тук. Но трудностите само ме накараха още по-упорито да се хвърля в борбата, а желанието да пиша, да се развивам непрекъснато не е угаснало и до ден днешен в мен. И се надявам това никога да не стане.

F: Ти си великолепен разказвач и имаш подробни познания по всяка област от живота. От кои автори си се учил ?

M: От много! Няма да конкретизирам, защото не мога да ги изброя всичките! Само ще кажа, че страшно много обичам да чета книги. И макар че в последно време - от около 2-3 години, се занимавам основно с фентъзи литература, то през ръцете са ми минали страшно много книги от различно естество. Приключенски, криминални романи, трилъри, исторически.. - списъкът е дълъг, а авторите безброй . И лека-полека когато човек започне да пише и ако разполага с богат фонд от думи и идеи, които са породили различните произведения у него, в един момент открива, че има страшно много начини да се опише дадено нещо, богати възможности и то по начин, че да стане красиво. Аз си признавам, че описанията понякога са ми малко слабост Но има защо - колкото по-детайлно според мен е описана дадена картина или ситуация, толкова по-вълнуващо е за читателя и толкова по-голяма възможност има той да преживее историята, така както я виждам аз във въображението си. И въпреки че думите са сила, страшно съжалявам, че така и не се научих да рисувам. Колкото до познанията от всяка област на живота - е това е прекалено голямо ласкателство. Има области, в които хич ме няма, но пък никой не е съвършен. Например научна фантастика ..

F: Един последен въпрос: какво не успя да кажеш с тази книга? [тук си сменям ника на Serena - името на главната героиня в романа]

М: Поласкан съм, че използваш този ник Това е най-трудният въпрос. Онова, което не успях да покажа с книгата беше цялата пълнота и красота на моя вълшебен свят. Но поне се радвам, че дадох шанс и възможност на повече хора да се докоснат до него, да преживеят приключенията на Серена. Какво ще последва и дали този свят ще продължи да живее и да радва читателите, ще решат самите те. Аз просто отворих една вълшебна врата. Сега трябва само да има смелчаци, които да минат през нея.

F: Благодаря ти, Миро. Пожелавам ти творчески успехи и бла-бла :Р

M: Мерси

Ревю за книгата в Шадоуданс

Заглавие: Дъщерята на огъняАвтор: Мирослав ПоповИздател: Авангард - РусеРевю: Гибли Доста се чудих как да започна това ревю. Накрая реших, вместо да се впускам в разсъждения на тема може ли млад българин да напише добро фентъзи и да го издадат с успех, просто да пиша за самата книга, защото тя е достатъчно добра. Не искам да звуча твърде ентусиазирано, книгата си има и недостатъци, за които ще спомена по-долу, но като цяло е приятна изненада за скептично настроения към нашите автори читател. Историята е за вълшебни камъни, разпръснати по света, и момиче с древна драконова кръв, което трябва да ги открие и събере, за да попречи на злото. Изглежда стандартна, но всъщност книгата се чете леко и е далеч от скуката. Интриги, приключения, чист екшън, малко любов... от всичко по малко, без да се прекалява и с досатъчно вкус. Светът е интересен и по мое мнение съчетанието на познати елементи е оригинално и реализирано добре. И, както се казваше във вица, има атмосфера :) По нещо ми напомня на Шалион – спестена е епиката за сметка на реалистичността на всекидневието, но магията все пак я има. Не на последно място сред добрите страни на книгата е фактът, че главното действащо лице е жена и на преден план имаме повече ярки женски образи от обикновено. Асоциацията, която неизбежно се натрапва, е с патките (при липса на по-добра прилична дума) от Колелото на времето, само че за щастие на читателя дамите в Дъщерята на огъня имат мозък в главите си и са интересни персонажи. Това важи за всички герои и по този показател книгата ми направи много добро впечатление. Нито един не се слива с останалите, всеки е достатъчно ярък и привлича вниманието със собствена индивидуалност. Освен това авторът се е справил достатъчно добре в разкриването на характерите и мотивите им. Психологизмът не е като при руските класици, но за фентъзи е на достатъчно високо ниво. Искам да кажа две добри думи и за стила, който ми хареса (особено диалогът и хуморът тук-там), и за особената кинематографичност на книгата – имам предвид не само, че от нея би се получил чудесен приключенски филм, а и че повечето моменти си представях много ярко, което не винаги ми се случва и според мен е показателно за качествата на четивото. Много е важно да се отбележи и че книгата е написана стегнато, без никакво развлачване, което е само плюс. Дотук с похвалите, време е да извадя сатъра: книгата има един голям (според мен) недостатък и това са допуснатите граматически грешки. В целия текст всичко, което напомня подчинена част на изречението (простете за липсата на по-точен термин, но и аз твърде отдавна съм учила български), е оградено със запетайки и погрешно поставените изобилстват. Тъй като по принцип повечето грешки ми се набиват в очите (освен моите грешки, разбира се), ми беше много трудно да се абстрахирам от това. В началото дори имах проблеми да се съсредоточа в написаното. В крайна сметка свикнах и престанах да обръщам внимание, но е наистина жалко, защото е можело да се избегне, а текстът сам по себе си е добър. Другият “проблем” е, че част от историята всъщност не намира очаквания завършек. Големите събития в книгата подсказват много повече от финала, който е твърде отворен – но в крайна сметка и така става.

Плюсове:

+ Историята и атмосферата.

+ Интересен женски персонаж.

+ Напомня приключенски филм.

+ Не е развлачена.

Минуси:

– Многото грешки.

– Неразвързаните завръзки.

Две критики, които се основават по-скоро на субективното ми възприятие и затова не ги смятам за сериозни:

+/– на външен вид един от героите прилича на един друг любим мой персонаж, който се облича в черно и сребърно.

+/– гладиаторският епизод много ми напомни на филма на Ридли Скот.Като цяло: книгата ми хареса и макар да не съм капацитет в областта на фентъзито, а твърде скромен читател, бих я препоръчала :)

Оценка: 7.5/10 Гибли

Как се издава книга в България!

В последните дни много приятели и познати, на които показвам книжката си ми задават въпроса - Как стана това, как се издава книга и прочие.

Затова в редовете по-долу ще ви разкажа по-подробно затова - издавенто на българска книга.

Първото условие, което е най-важно за да издадеш е да си достатъчно луд и упорит. Нарочно слагам двете под общ знаменател, защото ако не си луд няма да се захванеш да пишеш /казано в най-добрия смисъл на думата/, а ако не си безкрайно упорит и храниш надежди колкото безумни и да са, че книгата ти ще види бял свят един ден няма изобщо да успееш.

Както неведнъж съм казвал в началото не вярвах, че книгата ще излезе. Пишех в голяма степен за удоволствие. Но благодарение на много хора, които ме сръчкваха от време на време и казваха, че от това можело да излезе книга аз продължавах напред.

Предполагам, че горите от любопитство да разберете как наистина се издава книга, затова спирам с празните приказки.

Един от въпросите е свързан с финансирането на продукта. Всъщност то това е май най-важния въпрос. Обикновено повечето български автори, които издават книги се самофинансират. Това е масово наложила се практика, поради факта, че българските издатели гледат с подозрение и неверие на родната литература.

Аз естествено нямах тази възможност - сам да издам книгата си и затова потърсих другия вариант - да си намеря достатъчно луд колкото мен издател, който да издаде книгата.

Е сигурно щях и да си търся досега, ако един приятел, който тепърва започва да се занимава с издателска дейност не реши да пробва с моя ръкопис. Всъщност той реши да заложи на българското за нчало и така аз се захванах да дооформям и коригирам ръкописа.

Та сега както се казва двамата с него сме сложени на топа на устата. Тази моя първа книга ще покаже дали той след това ще продължи да се занимава с тази дейност, а аз дали ще продължа да писателствам. Пак казвам всичко зависи от читателите. Ако те ни харесват добре, ако не... излишно е да споменавам какво следва нали.

Относно въпроса дали съм продавал ръкописа - тук нещата не стоят толкова просто. Като продукт на авторското право той си е моя собственост. Аз само преотстъпвам определен вид права върху него за определен срок.

Например в случая съм отстъпил права за три години, но при това си запазвам правото да ползвам ръкописа както реша и самия аз - това се нарича неизключително право. В смисъл, че давам право на издателя да го издава за този период, колкото пъти иска, но и аз мога да решавам какво да правя с него. Дори да го давам на други издателства :) Не че такива се очертава да се появят :)

В договора помежду ни се уреждат и прочие други нещица като например едно символично възнаграждение за труда ми, договарянето на което е предмет на специален договор. и което ще стигне колкото да почерпя приятелите и познатите за книжката :) Но не парите са важни в случая. А самото усещане че имам книга :)

От писане в България не се забогатява :) Поради което аз не си правя илюзии, че ще се изхранвам с това. Стига разбира се да не стане някое чудо. Но като реалист знам, че чудесата съществуват само в приказките и книгите от жанра фентъзи :) Живота в България е много по-груб, жесток и нелицеприятен. Затова и мнозина бягат на запад, към далечните северноамерикански щати. :)

Кой знае ако бях там книгата можеше да стигне и до Холивуд :)

Та както казах не храня особено големи надежди, че ще прокопсам много с писане. Но пък и не мисля да се отказвам лесно. Щом успях да издам тази книга, може да се появи и втора след време. Човек е длъжен да опитва.

На онези, които решат да се пробват в писателското поприще пожелавам успех. Трудно е - адски много трудно, но чувството когато усетиш между пръстите си страниците на книгата е неописуемо, а сърцето ти се изпълва с огромна радост. Защото знаеш, че си създал нещо уникално, нещо което ще остави макар и мъничка следа след теб.

Поздрави на всички и до скоро.

Къде ни има!

Както сигурно сте се досетили от заглавието тук ще стане дума за това къде може да се намери книгата. Пускам тази тема понеже се уморих да обяснявам :) Който иска да погледне блога и ще разбере. Стига да го посещавате разбира се :)

Та така от Понеделник 5 септември романа вече официално се разпространява от верига книжарница "Пингвините".

А в София - книгата освен в "Пингвините" може да се намери и на площад "Славейков" - 6 маса и в магазина на Magic Worlds.

Водят се преговори с други книжарници и разпространители, така че скоро очаквайте актуални новини и допълнения в тази темичка.

Миро

Интервю за Цитаделата!

1 Здравей, Миро, радвам се, че се съгласи да дадеш интервю за “Цитаделата”. Стандартния въпрос, с който почвам е кога се запали по жанра фентъзи?

Здравей! И аз много се радвам, че имам възможността да дам интервю за едно от най-посещаваните електронни списания в българското фентъзи пространство.
По жанра фентъзи се запалих още като ученик – може би някъде около 4 -8 клас. Първия ми сблъсък с него бяха филмите за Конан Варварина и разбира се магичния филм приказка „Уилоу”. Немалка роля изиграха и комиксите в „Дъга” за Билбо Бегинс и Властелина на пръстените.
Никога няма да забравя първата си истинска фентъзи книжка, която прочетох. Това беше едно малко сборниче с разкази за Конан. Излишно е да казвам, но от него ден мрачния кимериец се превърна в един от любимите ми герои.
Малко по-късно вече като ученик в техникума започнах да си търся различни книги на съответната тематика. Тогава не се намираха много. Издателствата все още залагаха на доказала се литература – класически приключенски романи, криминални и прочие. Но постепенно взеха да се появяват и фентъзи книжки. „Хобитът”, „Властелинът на пръстените”. Излезе дори и „Уилоу” – книгата по едноименния филм. Когато се озова в ръцете ми бях много щастлив. Тази книга сигурно съм я чел и препрочитал поне около 15 пъти J


2 А кога започна да пишеш?

Захванах се с писане през 2000 год. „Виновника” да пропиша и до ден днешен си остава Тери Пратчет с неговата книжка „Интересни времена”. Когато ми попадна в ръцете просто бях очарован от начина, по който описва Света на диска. И след като я прочетох си зададох въпроса, защо да не седна да пробвам и аз да пиша.
Така в един ден хванах пишещата машина, сложих бял лист и започнах да пиша. За два часа и половина се роди „Приказка за дракона Флоуъренгоу” – моята първа история по моя свят. Самия аз бях изненадан колко леко се е получила. И веднага се захванах да пиша нови истории J


3 На пазара скоро излиза твоя книга – “Дъщерята на Огъня”. Разкажи нещо повече за нея.

„Дъщерята на Огъня” е един вълшебен роман, разкриващ на читателите част от моя свят – който е доста огромен след последната дискусия за него с въображението ми J.
Сюжета е класически – Серена – млада и красива жена – носителка на драконова кръв е избрана за съдбовна мисия от Великите герои. Тя трябва да издири и събере седем вълшебни камъка, за да могат да бъдат прогонение едни ужасяващи орди зверове от света на хората.
В тяхното търсене тя се среща с много нови приятели, и разказвайки историята за нейните приключения аз разкривам пред читателите красотата и магията на моя свят Ирионкана.
Онова върху, което предимно акцентира книгата е развитието на главаната героиня и пробуждането на древната и драконова кръв. Като потомка на легендарния драконов народ – в нея са стаени сили, които чакат искрата за да пламнат в изпепеляващ пожар.

4 Защо избра жена за главен герой?

Избрах жена за главен герой, защото ми се видя нестандартно и оригинално. В повечето фентъзи-романи главните герои са мъже – Конан Варварина, Фродо от Властелина, Белгарион от „Белгариадата”, Пъг и Томас от „Сага за войната на разлома”... Списъка може да продължава до безкрай.
В прекалено малко произведения – поне които аз съм чел централното действащо лице, около което се върти всичко е жена.
От друга страна не мога да не отрека, че си беше предизвикателство да пиша за женски персонаж. Доколко съм успял ще се разбере тепърва.


5 Да се върнем малко по-назад, за разказа ти в сп. “Фентъзи Фактор”. Той беше един от най-любимите на читателите. Как го написа и липсва ли ти списанието?

Малко по-нагоре отговорих как съм написал първия си разказ – „Приказка за Дракона Флоуъренгоу”. Тук му е мястото да кажа, че когато го пратих в списанието, не възлагах много големи надежди да го видя J И когато излезе веднага във следващия брой бях много приятно изненадан J Даже си спомням, че го носих на дипломирането си в университета да се хваля на колегите.
Що се отнася до „Фентъзи Фактор” – Да, списанието страшно много ми липсва. То беше много добре направено като продукт, интересно и даваше възможност за изява на млади български автори. Никога няма да забравя, че тръгнах от него, и че именно то ми даде тласък да продължа да пиша.


6 В “Звяр Незнаен” написа много добър разказ по български мотиви, нещо, което рядко излиза сполучливо. Защо се реши да рискуваш?

Всъщност историята в началото не беше писана за сборника „Звяр незнаен”, а за конкурса Таласъмия. Но нещата се объркаха и аз не можах да я пратя навреме. Впоследствие като научих, че се събират материали за „Звяр незнаен” реших да си пробвам късмета. Много съм радостен, че ме включиха.
Що се отнася до историите по български мотиви, не съм съгласен, че рядко излиза нещо сполучливо. Още в „Фентъзи Фактор” имаше страхотни разкази на тази тем – „Какавидата”, „Звярът” , „Три синджира роби” на Йоан Владимир. Впоследствие и други автори се ориентираха към българска митология и истории по фантастични сюжети от нея.
В самия „Звяр незнаен” имаше няколко произведения подобни на моето.
На мен по принцип ми доставя удоволствие да пиша по българска митология. Открих го в мига, в който написах „Тайната на мечето усое”. Малкият проблем е, че тези истории се пишат много трудно. Може би защото западната литература ни залива отвсякъде и се е получило така, че познаваме по-добре чуждите митологии и светове, отколкото своите собствени. Но винаги когато имам настроение и желание пиша.
След „Тайната на Мечето усое” съм писал още няколко неща по българска митология: „Ключът”, „Медок и Самодивата”, „Съзидати словес” – съвместен проект с една много добра позната.
Смятам, че за в бъдеще предстои да се пишат много интересни по българските митологични истории. Просто е нужно малко повече време писателите да минат на родна вълна, или да се престрашат и да опитат в тази област.
Риск винаги има, но нали точно това е вълнуващото J

7 В разказите си често пишеш за различни вълшебни същества. Имаш ли любимо?

О, да!
Сред фантастичните същества имам много любимци – феникси, еднорози, джуджета. Но определено палмата на първенството държат драконите. Могъщи, независими, страшни и безкрайно мъдри. Те са господарите на небесата и на земята. Затова и по тази причина във вените на Серена тече драконова кръв, а историята в романа се развива около нея, и около други носители на тези сили.


8 Като, че ли напоследък българското фентъзи се засилва. Сега излиза твоя книга, миналата година “Да надбягаш съдбата” определено стана хит, а има и доста други добри творби. Смяташ ли, че започва тенденция? Имаш ли любими наши автори?

Искренно се надявам в скоро време българското фентъзи да се превърне в масово явление и да започне да завоюва все по-голям дял от българския фентъзи пазар. Разбира се това няма да бъде никак леко, предвид все още робуващото схващане, че щом нещо е българско значи не става.
Това последното го казвам с голяма доза горчивина. Но си е факт. Случвало ми се е в разговори с приятели да чувам подобни отзиви относно дадена българска книга. Веднъж обаче си доставих удоволствието да натрия носа на един, давайки му да прочете”Изгревът на викингите”. После му казах, че е писана от българин, и му дадох и други книга.
Там е въпроса, както казах, че българското все още се посреща с недоверие.
Преди да излезе тази книга с моя издател обсъдихме въпроса дали да използвам псевдоним, или не. В крайна сметка решихме да си изляза с нормалното си име J , пък каквото сабя покаже.
Относно любими български автори – да имам. При това не са само в жанра фентъзи. Някога много обичах исторически романи и ми харесват произведенията на Вера Мутафчиева, Иван Тренев – „Завладяването на Медика”, Андрей Гуляшки „Златния век” и още много други.

От българските автори пишещи фентъзи в последните години ми допадат Елена Павлова – основно съм чел разказите и, й нещата които публикуваше в Мегаигра, както и немалко нейни книги – игри, Елена Емануилова, която издаде през 2001-2002 г. „Обетът на седмината”, Йоан Владимир и неговите разкази, Христо Пощаков с „Меч, мощ, магия” – една фентъзи книжка в стил Тери Пратчет.
Разбира се не мога да не отдам дължимото и на Пламен Митрев, който пръв се осмели да пропише за Конан Варварина в България и издаде няколко много добри книжки под псевдоним, които вдъхнаха смелост на мнозина да се опитат да пишат и да излязат на пазара.

Според мен крайно време е българската фентъзи литература да завоюва достойно място на родния пазар.


9 А кои са фаворитите ти сред западните писатели?

На първо място за мен винаги ще си остане Робърт Хауърд – създателя на Конан. Както казах той ме плени още в юношеската възраст и това ще си остане завинаги.
Друг мои любимци са Дейвид Едингс, Реймънд Файст, Дейвид Фарланд също скоро се очертава да се превърне в такъв J
Това не означава, че чета книги само на споменатите автори. Напротив! В библиотеката ми има доста фентъзи романи, чел съм и много от приятели. Но безспорно тези автори са ми любими.


10 Планове за бъдещето? Какво да очакваме от теб в близко време?

Трудно е да се говори за бъдещето, особено когато не знаеш какво ще стане в настоящето. Затова и избягвам да го правя много-много.
Все пак имам идея да напиша може би още една книга за моята жена-воин Серена, и да си пробвам силите с нещо друго – като например фентъзи роман с български фентъзи същества. Това ми е мечта от близо две години, но преди да мина към осъществяването и, ще ми трябва сериозна подготовка. И вдъхновение. Защото без него нищо не се получава.
Само времето ще покаже какво ми предстои да напиша.
И разбира се читателите. Защото ако те не ме харесат, тогава няма смисъл да се занимавам с писане нали така J


11 Харесваш ли нашия сайт?

Да, направен е много добре. И е пълен с интересна и полезна информация. Пожелавам ви да ставате още по-добри и да продължавате да творите.


12 Пожелай нещо на читателите ни!

На читателите пожелавам да не спират да четат и никога да не губят вярата си в магиите и вълшебствата. И винаги да следват мечтите си! Дори и най-шантавата мечта може един ден да се сбъдне.
Моята мечта беше да напиша книга. И ето, че днес тя вече е факт. За мен това си е едно огромно приключение. Пожелавам искрено на всички читатели на това списание, да изживеят своето вълшебно приключение. Чувството е невероятно.

Интервюто взе Александър Драганов

Мнения, коментари, въпроси

Тук може да питате за всичко свързано с книгата и около нея, за което няма отворени конкретни теми. И тъй като такива към настоящия момент няма :), значи засега това е мястото.

С удоволствие ще отговарям на поставените въпроси и ще изслушвам мненията ви. И да, нося на критика, стига да не прекалявате с нея :)

До скоро!

Миро

С благодарности към...

Тук е мястото да изкажа горещите си благодарности и признателността си към онези, които ме подкрепиха през годините и повярваха, че книгата един ден ще види бял свят, дори в миговете, когато на мен това ми се струваше невероятно и недостижимо.

Благодаря от все сърце на:

Димитър Лазаров (Хазалад) - изключително добър приятел и невероятен художник. Неговата рисунка на Серена вдъхна живот на героинята ми и ми даде онзи стимул, който ме накара да напиша този роман.

Полина Калмукова - създателката на този блог :) и художничката на картата на книгата. Тя никога не ми спестява критика, нито ме хвали излишно. :)

Светослав Христов - художника на корицата :) Затова че се захвана с нейната изработка и изтърпя да го тормозя толкова много време :)

Elomira - която направи първата цветна рисунка на Серена, сътворявайки едно вълшебство. Надявам се ефирна приятелко, че тази книга ще стигне до теб, където и да си!

Костадин Боянов (Паладин) - задето ми оказа неоценима помощ при преработката на романа. Прекрасните стихове са негово дело, както и редица свежи допълнения.

Десислава Брендьорфер - която първа повярва, че от ръкописа може да излезе нещо :)

Иван Крумов - главния редактор на "Квазар" - който ме покани да участвам в конкурса на неговото Издателство за фантастичен роман и благодарение на който увереността ми, че нещо може да се получи започна да укрепва.

Иван Атанасов - страхотен човек и приятел, благодарение на който не се отказах от писането. :)

Красимир Вълков (Берик) - един страшно добър приятел и понастоящем мой издател :) Аз бях достатъчно луд да напиша книгата, а той два пъти по луд да ме издаде :)

И още благодаря на:

Михаил, Соня, Ася, Ралица, Феанор и Цвети, Риналдо, Александър Мануилов (CityHunter)

и всички останали, които са се докосвали до романа, по времето когато беше огромен куп печатни листи, наблъскани в една зелена папка :)

Благодаря ви приятели! Без вас тази книга нямаше да е това, което е!

Миро

Началото!

Идеята за написването на тази книга ми хрумна още в края на 2000г. Тогава, четейки различни фентъзи романи, и особено произведенията за Конан Варварина на любимия ми писател Робърт Хауърд се запитах, какво ли ще бъде ако се напише история за жена-воин, история в която всичко е така да се каже обърнато, и която е малко по-нестандартна.

Така се роди Серена - моята жена воин и виновницата за книгата "Дъщерята на огъня". В началото имах идеята да напиша няколко разказа за нея и така да приключа. Преди обаче да почна да творя за Серена я видях как изглежда - благодарение на моя добър приятел Димитър Лазаров - който направи и нейната първа рисунка. И така захванах се с първия разказ за Серена :) и след около месец той беше готов. Последва втори. Когато се захванах с третия ми стана ясно, че историята става прекалено сложна за цикъл разкази. така реших да пиша книга.

Това признавам си беше в него момент една лудост :) Поне аз си мислех така. Но странното е че писането потръгна. Е друг е въпроса, че доста дълго време работех на пишеща машина и хммм по него време все още бях така да се каже в началото на своята творческа кариера.

Постепенно поразвих стила си, следвайки немалко критики и отхвърляйки други :) Списъка на онези, за които има за какво да благодаря по времето, когато писах книгата, и когато търсих начини да я издам е прекалено дълъг. Затова на тях съм отделил специално място. И именно за тях е и онова пожелание в началото на романа - на всички онези които повярваха в това начинание.

Така беше поставено началото на това голямо приключение - фентъзи романът "Дъщерята на огъня". Надявам се той да достави удоволствие на всички читатели :), които се докоснат до него!

Миро